Мавритански гекон

Reptilia → Squamata → Phyllodactylidae → Tarentola → Tarentola mauritanica

Ciattua, Scurpiùn, Scrupiùn, Scurpiùn orbu.

Мавританският гекон е малък до средно голям гущер, който може да достигне обща дължина до 16 cm, включително опашката. Главата изглежда голяма спрямо тялото, овална и сплескана, с заострена муцуна. Очите са големи, с вертикална зеница и ирис, вариращ от жълтеникав до кафеникаво-сив. Тялото е здраво, набито и сплескано, а гърбът и опашката варират по цвят от сиво до кафяво, покрити с изпъкнали туберкули, които придават грапав и „бодлив“ вид. Пръстите са снабдени с широки лепкави възглавнички, образувани от надлъжни ламели отдолу, които позволяват изключителни катерачески умения по гладки повърхности; нокти има само на третия и четвъртия пръст. Мъжките обикновено са по-големи и по-едри от женските и се отличават с две подутини в основата на опашката, съответстващи на копулаторните органи. Младите могат да бъдат разпознати по тъмните ивици, особено видими по опашката. По време на размножителния период мъжките издават характерен звук, наподобяващ писък, особено чутлив вечер; по-груб звук може да бъде издаден и при опасност.

Този вид е типичен за средиземноморските крайбрежни райони, с ареал, простиращ се от Португалия и Испания до гръцките острови и Северна Африка. В Италия мавританският гекон е широко разпространен по крайбрежието, но може да се срещне и във вътрешността, особено в региони с мек климат. В провинция Савона и западна Лигурия е документиран от морското равнище до около 700 метра надморска височина; често се среща и на островите Галинaра и Берджеджи. Разпространението му изглежда ограничено до тиренската страна, без да преминава Апенинския вододел.

Мавританският гекон предпочита средиземноморски местообитания, характеризиращи се със скали, каменни насипи, сухи каменни стени, кариери и дървени купчини. Лесно се адаптира към човешки среди като ниви, градини и сгради, където намира убежище в пукнатини на стените или под керемиди. Присъствието му е особено често в крайбрежните градове, където се възползва от благоприятния микроклимат и изобилието на плячка.

Пъргав, бърз и много сръчен, мавританският гекон е отличен катерач, способен лесно да се движи по вертикални повърхности и дори по тавани. Активността му е предимно привечер и нощем, но може да бъде наблюдаван и през деня в по-топли дни, особено през пролетта и есента. Периодът на активност обикновено продължава от февруари до ноември. Като териториален вид, активно защитава своята територия чрез заплашителни пози и битки между мъжките. Размножаването започва през април: след чифтосване женската снася едно или две яйца, които се излюпват след около четири месеца; възможни са до три снасяния годишно, през интервали от около два месеца. По време на размножителния период мъжките издават звуци, за да привлекат женските или да прогонят съперници, докато по-слаби, по-груби звуци се издават при стрес или заплаха.

Мавританският гекон е опортюнистичен хищник, хранещ се основно с насекоми и други дребни безгръбначни. Обичайната плячка включва бръмбари, мухи, оси, мокрици, пеперуди, както и малки паякообразни като скорпиони. Основно използва засада при лов, като бързо използва лепкавия си език, за да улови плячка, която се доближи достатъчно.

В природата мавританският гекон е плячка за различни животни, включително сухоземни и дървесни змии като южната гладка змия ( Coronella girondica ), дневни и нощни хищни птици, както и бозайници като европейския таралеж (Erinaceus europaeus), генетата (Genetta genetta) и някои порове. Хищничеството е една от основните причини за смъртност, но видът е уязвим и към фрагментация на местообитанията и замърсяване, макар че по последни оценки на IUCN се счита за нискорисков по отношение на изчезване.

Мавританският гекон притежава изключителната способност за каудална аутотомия: когато е застрашен, може доброволно да откъсне върха на опашката си благодарение на специализирани мускули, което разсейва хищника и улеснява бягството. Опашката впоследствие израства отново, но новата част е едноцветна и няма характерните туберкули. В Лигурия присъствието на мавритански гекон в близост до дома традиционно се счита за добър знак. Видът не е отровен и не представлява опасност за хората.