Ichthyosaura alpestris
Amphibia → Urodela → Salamandridae → Ichthyosaura → Ichthyosaura alpestris
Lüxertu d'aegua, Salamandrin de muntagna
Планинският тритон ( Ichthyosaura alpestris ) е средно голям опашат земноводен, лесно разпознаваем по изразения полов диморфизъм, особено по време на размножителния период.
Възрастните мъжки обикновено достигат дължина между 7 и 9 cm, докато женските могат да достигнат 8–11 cm.
През размножителния сезон мъжките показват впечатляваща брачна окраска: гърбът придобива наситен синкав оттенък, коремът става ярко оранжев без петна, по тялото се развива нисък, гладък гръбен гребен, а по страните се появява бяло-синя ивица с черни точки.
Женските, напротив, са по-скромно оцветени, с сиво-кафяв гръб и по-малко ярко оранжев корем.
Ларвите при излюпване са с дължина около 7–8 mm и са светложълти с малки тъмни петна, вече приспособени към воден начин на живот.
В западна Лигурия планинският тритон се среща главно в планинските и предпланинските райони на Лигурските Алпи.
Може да бъде открит от 600 m до над 2 000 m надморска височина, с по-големи популации в основните вътрешни долини (долина Ароча, горна долина на река Танаро, долина Роя).
Присъствието на вида на най-високите надморски височини показва изключителната му приспособимост към сурови условия на средата и към живот във високопланински местообитания.
Планинският тритон предпочита разнообразни планински водни местообитания, включително:
През лятото и есента видът прекарва време на сушата, укривайки се сред растителност, камъни или под разлагаща се кора, но се връща във водната среда за размножителния период.
Планинският тритон проявява както дневна, така и нощна активност, адаптирайки се към местните температури и влажност.
Водният период съвпада с размножителния сезон, който протича от април до юли или август в зависимост от надморската височина, докато през останалата част от годината живее на сушата, търсейки прохладни и влажни укрития.
Размножаването се извършва в стоящи или бавнотечащи води, където женската снася 100–300 яйца, прикрепяйки ги поотделно към водни растения.
Продължителността на ларвното развитие варира от 2 до 4 месеца в зависимост от температурата на водата.
При някои високопланински популации може да се наблюдава неотения — полова зрялост при запазени ларвни белези.
Храната на планинския тритон е силно разнообразна и зависи от стадия на развитие и сезона:
Това разнообразно хранене позволява на вида да се приспособява към различните ресурси, налични в разнообразните планински местообитания.
Сред основните заплахи за оцеляването на планинския тритон в западна Лигурия са:
Планинският тритон е сред видовете тритони, които достигат най-големи надморски височини в Европа, проявявайки силна привързаност към размножителните си места, до които извършва дълги годишни миграции.
Брачната окраска на мъжкия е една от най-впечатляващите сред всички европейски земноводни, което го прави интересен за природолюбителите.
Способността му да се ориентира и да се връща на същите места година след година е особено изразена.
Освен това, явлението неотения, наблюдавано при някои високопланински популации, увеличава екологичната му променливост.
В западна Лигурия видът се наблюдава внимателно за оценка на въздействието на промените в околната среда и представлява важен индикатор за състоянието на опазване на крехките планински водни екосистеми.
Защитата на вида зависи от опазването на планинските влажни зони и традиционните практики, които благоприятстват тяхното съществуване.
